Играчките са учебниците на проходилото дете

   При възрастните играта изпълнява ролята на противоте­жест по отношение на работата. Възрастните играят на това, което обикновено не правят в службата си (плуват, карат ски, рисуват, гледат телевизия или ходят на кино), при малките деца не е така. Те не подражават на игрите на възрастните, а на работата им. Децата са актьори, които имитират родителите си, когато те домакинстват, готвят, зареждат колата с бензин, поправят  камиони, строят къщи, карат самолети, продават стоки или лекуват болни. Играта е главното средство, чрез което детето се учи. Ако го лишите от нея или го снабдите с неподходящ материал, вие му отнемате най-необходимия инструмент на обучението.
 Смисъла на думата „играчка" е „всяка вещ, с която детето може да си играе". Подходящи играчки, които биха подхождали на детето ви са най-вече такива, чрез които то да развива големите си мускули, като тича, скача, удря, катери се, пълзи и дърпа.
 Да започнем с игрите на открито, тъй като природата е най-естествената среда за повечето от дейностите на вашето бебе. Водете детето колкото можете по-често в обществена градина с детска площадка. Всяко дете би трябвало да разполага с нещо, на което да се катери. Най-доброто е лост, на който са закачени халки и въжета, стигащи почти до земята.
 Вторият основен предмет за игра на открито е пясъчникът. Изберете по-голям, така че повече деца да могат да играят заедно. Към пясъчника предвидете формички, купички, лопатки, сита й кофички с различни размери. Пясъкът е вещество, което събужда интереса и любопитството и позволява да се правят необичайни и чудесни неща. Детето обича да го изсипва между пръстите си, да го разпилява, да го трупа, да строи крепости, да рисува отгоре му.

 Да споменем и още една игра на открито, отлична за раз­глежданата възраст: животно на колелца, съобразено с ръста му. То е велосипедчето на най-малките. Детето ще може да го възсяда и да го кара, което по-късно ще му помогне е лекота да овладее педалите на колелото.
 Пързалката също е разпространено средство за игра.  Детето ви може да се катери по нея, да се качва по стълбичката, да се плъзга надолу.   Пързалката е препоръчителна, но люлките не стават за най-малките, защото те на практика не могат да ги ползват сами. Налага се мама или татко да сложат детето да седне и да го бутат. Освен това дете, което се люлее, рискува да блъсне друго дете. Така тази невинна игра често завършва зле. Общо взето, най-добрите съоръжения за игра на открито за тази възраст са статичните (които позволяват катеренето по тях), а не подвижните.

ПОМОЩ! БЕБЕТО МИ ПРОХОДИ

 

   Щом бебето ви проходи, то навлиза в нов етап от развитието си - етапа на първите стъпки! Той му носи нови знания, позволява му активно да изследва заобикалящия го свят, както и да придобие увереност в себе си, но и го поставя в специфично положение, в което е особено уязвимо. До този етап изследователските експерименти на бебето са били доста ограничени и пасивни. Дори когато е пълзяло или се е придвижвало на четири крака, за да се подготви за ходенето, то се е задоволявало с тясно поле на дейност. Щом разбере, че може да се разхожда само из цялата къща, изследователската му страст ще се разгори с пълна сила. Всяка майка трябва да вземе окончателно решение по отношение на къщата си. Или ще има жилище, предназначено изключително за възрастни, или ще разполага с безопасен за децата дом. Ако избере първия вариант, тя ще трябва да отдели много време, за да възпира бебето си с думи и действия; да изразходва цялата си енергия, за да му казва „не", да го пляска през ръцете и да му пречи да пипа навсякъде. Много майки внушават на децата си да стоят далеч от предметите, предназначени за възрастни. Това може да е практично за майката като домакиня, но привиква детето да сдържа любопитството си и да потиска онази основна потребност, която го подтиква да научава повече за заобикалящия го свят.
 Приберете опасните или чупливи предмети. То трябва да е свободно да се разхожда из къщата и да я изследва без риск да се нарани или да счупи някое ценно за вас украшение. Така че махнете вазите, скъпия порцелан или във всеки случай поставете тези неща достатъчно високо, за да не може да ги достигне. Дом, в който има хиляди забрани, със сигурност няма да е подходящо място за проучвателската дейност на детето ви. Вземете достатъчно предпазни мерки, защото от психологическа гледна точка детето ви е още бебе. Способностите му за наблюдение и оценка са много ограничени. То не прави разлика между опасното и безопасното и науч­ните му експерименти винаги свършват в устата.
 Махнете всички отровни предмети и препарати. Проверете какво има под мивката в кухнята, на някоя ниска етажерка в мокрото помещение, на лавица или на пода в гаража. Уверете се, че бебето ви не може да достигне до следните неща: амоняк за домакински нужди, хлор, прах срещу мравки, препарат за почистване на автомобили, цигари, антифриз, белина, детергенти, спирт, оловна боя, вакса, тютюн, хербициди, препарати против молци и други насекоми.
 Аптечката ви е особено богата на отрови. Лекарствата, които възрастните вземат в малки безопасни дози, могат да бъдат фатални за децата. Сигурно имате аспирин, сънот­ворни, сироп за кашлица, успокоителни, камфоров спирт, както и шишенца с лекарства с изтекъл срок, които не сте изхвърлили. Единственото ефикасно средство да предпазите детето от аптечката е да я заключите.
 Необходимо е също играчките и другите предмети, с които се забавлява бебето, да бъдат достатъчно големи, за да не може да ги глътне (внимавайте с монетите, бонбоните, иглите и карфичките, мънистата, кламерите и всякакви неща от този род). Не оставяйте детето ви да приема и храни, които да го задавят, например лешници или карамелизирани пуканки.
 Когато готвите, завъртайте към стената дръжките на тенджерите и тиганите, така че да не може да ги достигне и обърне върху себе си. Кошчето или кофата за боклук под мивката са особено опасни за децата, защото в тях хвърляме, без да се замисляме, потенциално опасни неща.
 Електричеството е, разбира се, също източник на опасност. Запушете контактите, които не употребявате често, с предпазни капачки. Те ще му попречат да открие какво би станало, ако пъхне вътре фиба или кламер.
 Работилницата съдържа смъртни опасности, затова тряб­ва да е отделно помещение, в което детето да не може да проникне. В противен случай му осигурявате достъп до иг­рачки като акумулатор, триони, ножове, боя, кит и други подобни.
 Родителите трябва да закрилят детето си, но не прекалено. Има голяма разлика между двата начина. Детето ви има нужда да го предпазвате от опасностите, които не осъзнава, защото е твърде наивно. Но не му е необходима закрилата ви в ситуации, които не го застрашават с нищо.

Ако прекалено бдите над него, ще му създадете излишен страх от заобикалящия го свят и ще разрушите изграждащата се в него увереност, че е способно да се справя само.
Нищо чудно да ви се стори, че взимането на всички тези предпазни мерки допълнително ви товари, и е точно така! Но щом приключите и домът ви стане безопасен, ще можете свободно да оставите детето си да го изследва колкото му душа иска. Ще сте спокойни, като знаете, че къщата ви му гарантира сигурност. 

НИКНЕНЕ НА ЗЪБИ ПРИ БЕБЕТАТА

     Появата на първите зъбчета е болезнен процес, който при повечето бебета е свързан с неспокоен сън, липса на апетит, повръщане, диария, обриви. Обикновено първо се показват долните два резци, а след тях горните два. В последователен ред поникват и останалите резци. Между 12 и 18 месеца поникват малките кътници, четири на брой, по един от всяка страна горе и долу. Пространството между малкия кътник и малкия резец се запълва с кучешкия зъб на 12 – 24 месечна възраст. Големите кътници 4 на брой излизат между 20 и 30 месец. С това се оформят всички млечни зъби общо 20 на брой.

    Никненето на зъбите, особено първите, причиняват  болка и дискомфорт на бебето. Венецът е зачервен и подут, а успокояването на бебето е почти невъзможно. Друг отличителен белег е обилното слюноотделяне, което може да причини обриви по лицето и шията. За това е нужно през целия ден да попивате слюнката с памучна кърпичка. При някои бебета никненето на зъбите може да предизвика вдигането на висока температура. В такива случаи може да дадете Панадол за бебета, но ако температурата продължава повече от 2 дни или е по-висока от 38.5 потърсете лекарска помощ.

   За да облекчите болката на бебето може да използвате специални за целта гелчета  например    Дентинокс като втриете малко количество от него на мястото, където се опитва да избие зъбчето. Друг вариант е използването на играчки предназначени за чесането на венци. Има много варианти и различни форми, но най-ефикасни са тези, в които има течност за охлаждане в хладилника. Студените предмети облекчават болката. Преди да предприемете каквито и да било действия се консултирайте с вашия педиатър.