ВЪЗПИТАНИЕ

Темата за възпитанието на детето още от раждането му е много интересна за мен и затова реших да споделя с вас част от методите за възпитание на американския психолог д-р Фицхю Додсън описани в книгите му  „Изкуството да бъдеш родител” и „Как да приучим децата си към дисциплина” В поредица от статии ще разгледаме неговият поглед върху възпитанието на детето още от раждането му до пет годишна възраст, базиран на множество психологически изследвания.

 

КАКВО Е ВЪЗПИТАНИЕТО?

  Възпитанието е създаване на навици и изграждане на ценностна система у детето, благодарение на които то да съумее да развие пълния си потенциал и да умее като възрастен индивид да се справя с предизвикателствата на живота самостоятелно, да живее в хармония със себе си и с околните и да постига успехи.
 Основният факт, който трябва да знаем е, че първите 5 години от живота на детето са най-важните, че те са годините, които го формират. Не че следващите са без значение,  но до шестата година основните структури на личността са вече изградени – тази личност то ще носи през целия си живот. Тя ще определя до голяма степен успеха му в училище и в живота като възрастен. Ще определя поведението му в обществото, отношението му към проблемите.
 Освен стимулиране на интелектуалните способности на детето друго също толкова важно нещо, което се случва основно през първите 5 години е изграждането на себепредстава на детето и представа за света, в който живее -  Кой съм аз? На какво съм способен? Добър ли съм или лош? Мога ли да успея? Мога ли да се справям с трудности? Харесван и обичан ли съм или мразен? Хубаво или лошо място е света, в който живея? Мога ли да разчитам на помощ и подкрепа от околните или по-скоро трябва да очаквам от тях присмех и лошо отношение? – тази представа на детето за себе си и за заобикалящата го среда се заражда още в най-ранна възраст и се развива през първите 5 години.
 Макар всяко дете да е различно и уникално, всички деца преминават през определени етапи на развитие. През първите пет години тези етапи са много добре разграничими. Всяко дете преминава през тези етапи, но и всяко ги изживява по собствен начин и със собствен ритъм. Времето за преминаване през всеки етап е различно за всяко дете. Не можете да ускорите преминаването през етапите и не се опитвайте да го правите. Всеки етап осигурява солидна основа за следващия и трява да оставим детето да премине естествено през всеки един от етапите си на развитие, колкото и мъчителни да са някои от етапите за нас родителите.
 За всеки един от посочените етапи ще опишем с какво се характеризира, каква е ролята на този етап в цялостното развитие на детето, как през този етап бихме могли да влияем върху изграждането на себепредставата на детето и как да стимулираме интелектуалното му развитие, както и какви са най-честите предизвикателства, с които може да се сблъскваме като родители през съответния етап и какви методи на дисциплина можем да прилагаме в случай на нежелано поведение.
Основните етапи, през които преминава детето в развитието си през първите 5 години са:

РАННО ДЕТСТВО

  Представлява периодът от раждането на бебето до неговото прохождането или  приблизително това е периодът на първата година. В този период бебето е изцяло зависимо от родите си и именно това е периодът, в който родителското влияние върху развитието на бебето и формирането на неговата личност е най-голямо.
 Бебето на тази възраст наистина нищо не разбира, но именно в този ранен период се оформят неговите базисни представи за заобикалящия го свят, които това бебе ще носи през целия си живот. В периода на ранното детство бебето ще си изгради трайно чувство на доверие или недоверие към заобикалящия го свят и именно това чувство ще определя до голяма степен в последствие уверен или неуверен индивид ще бъде, щастлив или нещастен ще се чувства или казано образно „Чашата на неговия живот наполовина пълна ли ще бъде е или на половина празна?”
 Ролята на родителите всъщност е много естествена и от вас не се иска нищо специално, за да накарате бебето си да се почувства сигурно, желано и щастливо – нужно е само да следвате естествения ход на нещата и да се вслушвате в сърцето си. Ако се питате как да възпитате у детето си позитивна нагласа към света, то отговорът е много прост – като откликвате винаги на нуждите на бебето, като се научите да разпознавате неговите потребности и да ги задоволявате незабавно, така че то да се чувства спокойно, доволно, в безопасност, обичано и подкрепяно.

 Потребността от храна Основното, което трябва да запомни всяка майка е, че бебето трябва да бъде хранено, КОГАТО Е ГЛАДНО. Храненето под час, въведено през миналия век, което за беда много майки спазват и до днес кара бебето още в най-ранна възраст да осъзнае какво е да си лишен от най-важното (от насъщния), какво е никой да не го е грижа за твоите нужди, научава се какво е да изпитва гняв или примирение.  Независимо обаче дали бебето ви ще плаче гръмогласно, докато настъпи часът за хранене или ще свикне с положението и ще чака послушно да благоволите да задоволите биологичните му нужди, чрез храненето под час вие му давате първия важен урок – че светът е място, в което го чакат само огорчения, че на хората не може да се вярва, че може би то не е важен и ценен индивид, щом собствената му майка не желае да му предложи млякото си, когато то толкова настойчиво моли за това. Най-важното, с което можете да помогнете на детето си да придобие доверие в себе си и в света – основно условие за изграждане на здрава и силна себепредстава – е да го храните, когато е гладно.

 Потребността от топлина, майчина близост и ласкаБебето има нужда да усеща близостта на майка си. В продължение на 9 месеца бебето е живяло в тясна връзка с организма на мама и съвсем естествено то има нужда да чува ритъма на нейното сърце, да усеща топлината на тялото й и след раждането си. Бебето инстинктивно усеща колко е беззащитно и инстинктът му за самосъхранение го подтиква да не се разделя от майка си, която му дава най-важното за оцеляването му – топлина и храна. Наблюденията над деца израснали в институции сочат категорично, че напълно здрави деца растящи без майчини грижи и ласка, оставени по цял ден да лежат сами в креватчетата си задължително на едногодишна възраст вече страдат от психическо изоставане и психоемоционални отклонения. Теориите от миналия век, че детето трябва от малко да се приучава да стои самичко, че близкият контакт с майката и честото гушкане ще го разглезят, отдавна рухнаха след развитието на детската психология през последните десетилетия и множеството наблюдения за изоставане в развитието на здраво родени деца в сиропиталищата. Естествено майката не може, а не е и необходимо постоянно да гушка и гали бебето си. Правете го обаче винаги, когато имате желание и изпитате потребност и задължително, когато бебето ви даде знак, че има нужда от вашата близост.
Освен потребността от храна и близост, другите две важни потребности на бебето е потребността от топлина и потребността от сън. На тях обаче няма нужда да се спираме подробно, защото едва ли има родители, които не обличат достатъчно бебето си или не поддържат нужната температура в помещението, което то живее. Нуждата от сън също така няма нужда от специален коментар, защото когато бебето има нужда от сън, то просто заспива и спи, колкото му е необходимо, така че при съня ние не оказваме влияние (освен с безуспешните си опити да принудим бебето насила да спи тогава, когато ние решим че трябва, докато не осъзнаем, че това е предварително обречена на неуспех кауза, защото човек може да заспи само и единствено тогава, когато на него му се спи, а не когато му казват да спи – бебета не правят изключение).
 Казано с две думи, отговорността за създаване на положителна себепредстава и представа на бебето за света е изцяло на неговите родители, които за да отгледат положително настроен и вярващ в себе си и в околните индивид в тази най-ранна възраст трябва да се погрижат бебето да получава храна и ласки винаги, когато покаже, че има нужда от това (чрез плач, неспокойно поведение или други знаци).

ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

  За вашето бебе светът е като филм, чийто образ се фокусира постепенно. Важно е да се разбере тази постепенност в „зараждането" на бебешката вселена. Ако осигурявате на бебето си подходящи интелектуални стимули, вие помагате на вселената му да се формира. Или, по думите на швейцарския психолог Пиаже: „Колкото повече детето вижда и чува, .толкова повече иска да види и чуе." Но дали ще достигне до собственото си ниво на максимална интелигентност до голяма степен зависи от сумата на сензорни и интелектуални стимули, получени през първите пет години от живота му.  Давайте му предмети, с които може да си играе, които ще насърчат развитието на сетивата му - зрението, слуха, обонянието и т. н. Нека разполага с. предмети, които да опипва, смуче, дъвче, разглобява. И най-обикновените неща вкъщи могат да свършат работа - парчета чист плат, които да мачка и хапе; пластмасови шишета и чинии, които да стиска и с които да удря; щипки за пране и халки, за да си чеше венците; целофан, празни картонени кутии и кухненски съдове. Списъкът може да се продължи. Като се има предвид, разбира се, че бебето всичко слага в устата, гледайте да не си играе с дребни предмети, с които да се задави.
 Но не забравяйте най-добрата играчка, тази, която бебето предпочита пред всяка друга - родителя, майка или баща. Говорете му и си играйте с него колкото искате. Непременно му говорете. Много майки повиват, хранят или къпят бебето, без дума да отронят. А защо да не се възползвате от тези възможности, за да му говорите? Разказвайте му какво правите в момента. То, естествено, няма да ви разбере, но звукът на гласа ви ще стимулира сетивата и интелекта му.

 Когато вие или съпругът ви пеете или говорите на бебето, или издавате звуци, за да го забавлявате, когато го люлеете или си играете с него, вие му осигурявате сензорно стимулиране, което ще ускори интелектуалното му развитие. А и самите вие изпитвате голямо удоволствие. Много родители не умеят да си доставят тази радост. За тях „кротко бебе" е спокойното бебе, което не изисква много грижи, така че майка му да може лесно да си гледа домакинската работа и другите деца. „Кроткото бебе" бива лишено от сензорното стимулиране, което би му позволило да се развие и да достигне максималния си потенциал на интелигентност.

 Не изпадайте обаче в другата крайност. Не смятайте, че сте длъжни да си играете с бебето във всеки миг, когато не спи. Нека играта не бъде за вас задължение, а удоволствие. Говорете му, играйте си с него, галете го, ко­гато имате желание за това. Така то ще обикне присъствието ви и вие неговото.

ПОМОЩ!  БЕБЕТО МИ ПРОХОДИ

   Щом бебето ви проходи, то навлиза в нов етап от развитието си - етапа на първите стъпки! Той му носи нови знания, позволява му активно да изследва заобикалящия го свят, както и да придобие увереност в себе си, но и го поставя в специфично положение, в което е особено уязвимо. До този етап изследователските експерименти на бебето са били доста ограничени и пасивни. Дори когато е пълзяло или се е придвижвало на четири крака, за да се подготви за ходенето, то се е задоволявало с тясно поле на дейност. Щом разбере, че може да се разхожда само из цялата къща, изследователската му страст ще се разгори с пълна сила. Всяка майка трябва да вземе окончателно решение по отношение на къщата си. Или ще има жилище, предназначено изключително за възрастни, или ще разполага с безопасен за децата дом. Ако избере първия вариант, тя ще трябва да отдели много време, за да възпира бебето си с думи и действия; да изразходва цялата си енергия, за да му казва „не", да го пляска през ръцете и да му пречи да пипа навсякъде. Много майки внушават на децата си да стоят далеч от предметите, предназначени за възрастни. Това може да е практично за майката като домакиня, но привиква детето да сдържа любопитството си и да потиска онази основна потребност, която го подтиква да научава повече за заобикалящия го свят.
 Приберете опасните или чупливи предмети. То трябва да е свободно да се разхожда из къщата и да я изследва без риск да се нарани или да счупи някое ценно за вас украшение. Така че махнете вазите, скъпия порцелан или във всеки случай поставете тези неща достатъчно високо, за да не може да ги достигне. Дом, в който има хиляди забрани, със сигурност няма да е подходящо място за проучвателската дейност на детето ви. Вземете достатъчно предпазни мерки, защото от психологическа гледна точка детето ви е още бебе. Способностите му за наблюдение и оценка са много ограничени. То не прави разлика между опасното и безопасното и науч­ните му експерименти винаги свършват в устата.
 Махнете всички отровни предмети и препарати. Проверете какво има под мивката в кухнята, на някоя ниска етажерка в мокрото помещение, на лавица или на пода в гаража. Уверете се, че бебето ви не може да достигне до следните неща: амоняк за домакински нужди, хлор, прах срещу мравки, препарат за почистване на автомобили, цигари, антифриз, белина, детергенти, спирт, оловна боя, вакса, тютюн, хербициди, препарати против молци и други насекоми.
 Аптечката ви е особено богата на отрови. Лекарствата, които възрастните вземат в малки безопасни дози, могат да бъдат фатални за децата. Сигурно имате аспирин, сънот­ворни, сироп за кашлица, успокоителни, камфоров спирт, както и шишенца с лекарства с изтекъл срок, които не сте изхвърлили. Единственото ефикасно средство да предпазите детето от аптечката е да я заключите.
 Необходимо е също играчките и другите предмети, с които се забавлява бебето, да бъдат достатъчно големи, за да не може да ги глътне (внимавайте с монетите, бонбоните, иглите и карфичките, мънистата, кламерите и всякакви неща от този род). Не оставяйте детето ви да приема и храни, които да го задавят, например лешници или карамелизирани пуканки.
 Когато готвите, завъртайте към стената дръжките на тенджерите и тиганите, така че да не може да ги достигне и обърне върху себе си. Кошчето или кофата за боклук под мивката са особено опасни за децата, защото в тях хвърляме, без да се замисляме, потенциално опасни неща.
 Електричеството е, разбира се, също източник на опасност. Запушете контактите, които не употребявате често, с предпазни капачки. Те ще му попречат да открие какво би станало, ако пъхне вътре фиба или кламер.
 Работилницата съдържа смъртни опасности, затова тряб­ва да е отделно помещение, в което детето да не може да проникне. В противен случай му осигурявате достъп до иг­рачки като акумулатор, триони, ножове, боя, кит и други подобни.
 Родителите трябва да закрилят детето си, но не прекалено. Има голяма разлика между двата начина. Детето ви има нужда да го предпазвате от опасностите, които не осъзнава, защото е твърде наивно. Но не му е необходима закрилата ви в ситуации, които не го застрашават с нищо.

Ако прекалено бдите над него, ще му създадете излишен страх от заобикалящия го свят и ще разрушите изграждащата се в него увереност, че е способно да се справя само.
Нищо чудно да ви се стори, че взимането на всички тези предпазни мерки допълнително ви товари, и е точно така! Но щом приключите и домът ви стане безопасен, ще можете свободно да оставите детето си да го изследва колкото му душа иска. Ще сте спокойни, като знаете, че къщата ви му гарантира сигурност.